Очаква се той да измести изцяло сегашното присаждане на кожа, свързано с много белези и опасност от заразяване.

След пластмасовия заместител на кръвта учени разработиха и пластмасов заместител на човешката кожа.

Професор Шийла Макнийл, директор на изследователския отдел на компания Celltran през 2004 година публикува отчет за разработката на т.н. "живи пластири" – пластмасови превръзки, в които са монтирани стволови клетки от самия пациент, които нарастват в раната и формират новата кожа.

Днес учените работят върху триизмерен модел на пластмасов скелет за присаждане на обемна маса тъкани. Методът на присаждане включва взимане на участък кожа от пациента, отглеждане до размери на триизмерно ламбо (парче) и присаждане например на мястото на изгаряне.

В момента в медицината като материал за присаждане се използват тъкани от трупове. Парченцата кожа от тях се взимат като основа, върху която се нанасят клетките на самия пациент.

Този метод има два сериозни недостатъка: образуване на груби белези и потенциално предаване на заболяването чрез транспланта.

Пластмасовата основа е подобна на основата на човешката кожа и нанесените върху нея стволови клетки растат много бързо. Освен това тя се разгражда без риск от възпаление или образуване на белези.

Професор Макнийл смята, че работата на екипа от учени ще бъде завършена в рамките на 5 години. Тя смята, че пластмасовата кожа не може да стане вечен заместник на собствената, защото, за да се направи постоянна протеза, е необходима собствена кожа, съобщава Би Би Си.23.05.07

Австралийска фармацевтична компания е успяла да разработи нов метод за лечение на ракови заболявания, който влияе само на туморните клетки и не предизвиква гадене у пациентите.

Методът залага на използването на наночастици, съдържащи химиотерапевтичен препарат, в пъти по-малки от човешките клетки. Технологията позволява дозата от лекарството, която пациентът приема, да бъде намалена няколко хиляди пъти, което ще отстрани негативните странични ефекти от лечението с химиотерапия.

Благодарение на антителата по своята повърхност наночастиците успяват да се закрепят за раковите клетки, като самото лекарство попада директно в целта, без да засегне здрави клетки.

Според Дженифър МакДайърмид от изследователския екип, разработил нанотехнологията, тя ще позволи ефективното смесване и едновременно прилагане на различни химиотерапевтични лекарства.

Технологията вече е преминала първоначален тестови период, при който е показала завидна ефективност при намаляване на раковите образувания. Очаква се по-късно тази година препаратът да бъде тестван върху хора, като това може да стане след получаване на съответното разрешение от здравните власти в Австралия, САЩ, ЕС и Япония.12.05.07